6 mar 2013, 20:49

Да разлаеш кучетата... 

  Poesía
825 0 15

Беше време, когато от страх,
хапех устни и стисках юмруче...
Късно своята дарба разбрах -
да разлайвам съседското куче.

Непослушен хлапак къдрокос,
често в другите будех тревога...
И стрелички - въпрос след въпрос,
мятах точно в окото на Бога.

И ме хокаше мама без яд,
та дано лудостта ми да среши...
Още помня най-белия свят,
под цъфтежа на двете череши.

Но животът - същински чекрък,
дните в нишка копривна запреде...
Нерендосан във талпата сък*
си останах, не прелетен лебед.

Вече устни не хапя - разбрах -
всички истини всъщност са скучни,
затова днес разлайвам без страх
на съдбата стоглавото куче.

 

сък* - чвор (по врачански :) )

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми ироничната ти самооценка.
  • интересни коментари, още по - интересни стихове
  • Ти ако не разлаеш кучетата, кой?
  • Браво! Много ми хареса!
  • Какво мога да кажа...Прекрасни стихове.Много харесах израза"лудоста ми да среши" В началото сметнах,че тръгваш в грешна посока,но слава богу не.Прекрасен финал..."На съдбата стоглавото куче"
    Никак не си глупав даже напротив.Но нито дума повече за пожари и други подобни. Разбра ли
  • хареса ми
  • "Кучетата си лаят, керванът си върви"...Чудя се, дали керванът щеше да върви, ако нямаше кой да разлайва кучетата...Поздравявам те за този стих!
  • Жесток стих!
    Този непослушен хлапак, изобщо не си е отишъл.
    Пък кучетата нали за това са кучета - да си лаят
  • Хареса ми!Много!
  • Но животът - същински чекрък,
    дните в нишка копривна запреде...
    Нерендосан във талпата сък*
    си останах, не прелетен лебед.
    Поздрави и от мен!
  • Много, много ми хареса!
  • Мда,това го умееш! Кучета да разлайваш,с коментари да хапеш, чудни стихове да пишеш!
  • Такъв си ти, Мите...
    Хареса ми!Много!
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??