Да сбереш в шепи лято
Ех ти, лято, не препускай напред,
не отмятай стремглаво пак дните,
като слънчеви гриви на диви коне,
не ги пускай край нас да прелитат.
Запази ни поляните с куп цветове,
досами малките бистри потоци,
и безкрайното жарено, златно поле,
длан протегнало почти до небето.
И ни сбирай, и пръскай със замечтани глави,
запокитвай ни много далеко,
там сред пясък, скали и вълни,
гдето бризът играе с морето.
И разпуснали свойте човешки души,
както някога в детство немирно,
все оставаме в плена на твойте лъчи,
и те сбираме с шепи жадно, неспирно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
