Ех ти, лято, не препускай напред,
не отмятай стремглаво пак дните,
като слънчеви гриви на диви коне,
не ги пускай край нас да прелитат.
Запази ни поляните с куп цветове,
досами малките бистри потоци,
и безкрайното жарено, златно поле,
длан протегнало почти до небето.
И ни сбирай, и пръскай със замечтани глави,
запокитвай ни много далеко,
там сред пясък, скали и вълни,
гдето бризът играе с морето. ...