25 ene 2019, 0:06

Да се погледнеш отстрани

  Poesía
355 1 1

ДА СЕ ПОГЛЕДНЕШ ОТСТРАНИ

 

Отстрани ли?
Как да се погледнеш?
С твоите, или с чуждите очи?
Ако в душата своя влезеш -
то ще е през твоите сълзи.
Погледът ще е отвътре,
сърцето – твоето Аз,
през твоите вопли, тръпки,
любов безкрайна
във тревожен час.
Отвън са гарвани – „доброжелатели“.
Те няма да погледнат в твоята душа -
ще изкълват очите ти предатели,
а нея ще разкъсат с нокти и крила.
Други - ще ти правят „мили очи“,
змийски устни ще усмихват,
ще изричат сладостни лъжи,
ще те погалят по косите,
едва ли болката ти ще разнищят,
но ще ти се пишат приятели.
Трети - ще бъдат до теб
с душите и сърцата си,
като ангели ще кръжат над и пред
диханието на съдбата ти,
но се броят на пръстите на ръцете ти.
Бог, не ни е дал възможност
да се видим с очите си без огледало.
Душата ни, с тревожност,
през целият живот ни наблюдава...

 

24 01 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, че е душата ни. Божията частица, която сме получили, напълно безвъзмездно и която често не искаме да чуем.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...