Да се стопля

20 oct 2023, 21:46

Poesía

233 0 2

На зимната нощ във ръката

отпуснал съм мислите свои.

Далече в сребро планината

е майка на тези усои.

По пътя пред мен лъкатушат

разхвърляни покриви снежни.

Комини лулите си пушат

и бъбрят за минали срещи.

По улици толкоз различни

намирам пак своите стъпки.

Минават през мен в дни предишни --

на скъсан кожух бледи кръпки.

Как искам сега да се стопля,

да тръпна тъй сгушен в яката,

но вятър ръкавите пори

и вихъра зъл на съдбата.

март 1993 г.

гр. Сливен

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)

2023-10-21T17:32:13+03:00

Благодаря ти, Милена! Да, предпочитам поезията ми да е земна, освободена от парадиране и прекалени метафори. Приятно ми е вниманието ти!
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-10-21T10:16:13+03:00

Красива, тиха поезия!