ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)
98 206
20.10.2023 г., 21:46 ч.

Да се стопля 

  Поезия
231 0 2

 

 

На зимната нощ във ръката

отпуснал съм мислите свои.

Далече в сребро планината

е майка на тези усои.

 

По пътя пред мен лъкатушат

разхвърляни покриви снежни.

Комини лулите си пушат

и бъбрят за минали срещи.

 

По улици толкоз различни

намирам пак своите стъпки.

Минават през мен в дни предишни --

на скъсан кожух бледи кръпки.

 

Как искам сега да се стопля,

да тръпна тъй сгушен в яката,

но вятър ръкавите пори

и вихъра зъл на съдбата.

 

                                   март 1993 г.

                                   гр. Сливен 

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Милена! Да, предпочитам поезията ми да е земна, освободена от парадиране и прекалени метафори. Приятно ми е вниманието ти!
  • Красива, тиха поезия!
Предложения
: ??:??