Да се стопля
На зимната нощ във ръката
отпуснал съм мислите свои.
Далече в сребро планината
е майка на тези усои.
По пътя пред мен лъкатушат
разхвърляни покриви снежни.
Комини лулите си пушат
и бъбрят за минали срещи.
По улици толкоз различни
намирам пак своите стъпки.
Минават през мен в дни предишни --
на скъсан кожух бледи кръпки.
Как искам сега да се стопля,
да тръпна тъй сгушен в яката,
но вятър ръкавите пори
и вихъра зъл на съдбата.
март 1993 г.
гр. Сливен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
