Тази буря в душата ми
клонче по клонче ме кърши.
Оголявам до кост
и сред лято умирам от студ.
Ако няма пощада,
секира вдигни -
да се свърши.
Или вихър прати -
да ме вейне далече оттук:
да не гледам, че пак се пилееш
из райски градини -
("забраненият плод" е отново за тебе узрял).
Замахни -
раздели ми сърцето на две половини:
и за Бог, и за Дявол да има от него -
по дял.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
До нови срещи!