Тази буря в душата ми
клонче по клонче ме кърши.
Оголявам до кост
и сред лято умирам от студ.
Ако няма пощада,
секира вдигни -
да се свърши.
Или вихър прати -
да ме вейне далече оттук:
да не гледам, че пак се пилееш
из райски градини -
("забраненият плод" е отново за тебе узрял).
Замахни -
раздели ми сърцето на две половини:
и за Бог, и за Дявол да има от него -
по дял.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
