8 jun 2007, 18:31

Да се върна

  Poesía
857 0 5
Изгубих се в една гора
и тичах без посока.
Изгубих се и бях сама,
а да се върна аз не мога.
Попитах аз небето:
"Кажи небе, къде съм аз?"
"Почувствай със сърцето"
ми каза то с дрезгав глас.
Останах да се лутам в мрачната гора,
усетих студ и глад.
Безмълвна тишина
обгърна моя свят.
Тогава питах аз звездите:
"Накъде да се обърна?"
Но не виждаха очите,
а исках просто да се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!Поздрави!
  • И на мен ми хареса!
    Поздравче!
  • Идеята е мн. хубава. На мен ми хареса.
  • Добро е! Наистина, с малко, съвсем мъничко намеса, ще стане страхотно!
    Успех!
  • Добра идея, но на някои места има малки неща за дооправяне.Например 'Изгубих се и бях сама/а да се върна аз не мога' има разминаване на времената.Ако поработиш още, сигурна съм че ще постигнеш по-добър резултата специално с това стихотворение =).

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...