8 jun 2007, 18:31

Да се върна

  Poesía
853 0 5
Изгубих се в една гора
и тичах без посока.
Изгубих се и бях сама,
а да се върна аз не мога.
Попитах аз небето:
"Кажи небе, къде съм аз?"
"Почувствай със сърцето"
ми каза то с дрезгав глас.
Останах да се лутам в мрачната гора,
усетих студ и глад.
Безмълвна тишина
обгърна моя свят.
Тогава питах аз звездите:
"Накъде да се обърна?"
Но не виждаха очите,
а исках просто да се върна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!Поздрави!
  • И на мен ми хареса!
    Поздравче!
  • Идеята е мн. хубава. На мен ми хареса.
  • Добро е! Наистина, с малко, съвсем мъничко намеса, ще стане страхотно!
    Успех!
  • Добра идея, но на някои места има малки неща за дооправяне.Например 'Изгубих се и бях сама/а да се върна аз не мога' има разминаване на времената.Ако поработиш още, сигурна съм че ще постигнеш по-добър резултата специално с това стихотворение =).

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...