8 июн. 2007 г., 18:31

Да се върна

856 0 5
Изгубих се в една гора
и тичах без посока.
Изгубих се и бях сама,
а да се върна аз не мога.
Попитах аз небето:
"Кажи небе, къде съм аз?"
"Почувствай със сърцето"
ми каза то с дрезгав глас.
Останах да се лутам в мрачната гора,
усетих студ и глад.
Безмълвна тишина
обгърна моя свят.
Тогава питах аз звездите:
"Накъде да се обърна?"
Но не виждаха очите,
а исках просто да се върна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!Поздрави!
  • И на мен ми хареса!
    Поздравче!
  • Идеята е мн. хубава. На мен ми хареса.
  • Добро е! Наистина, с малко, съвсем мъничко намеса, ще стане страхотно!
    Успех!
  • Добра идея, но на някои места има малки неща за дооправяне.Например 'Изгубих се и бях сама/а да се върна аз не мога' има разминаване на времената.Ако поработиш още, сигурна съм че ще постигнеш по-добър резултата специално с това стихотворение =).

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...