Jun 8, 2007, 6:31 PM

Да се върна

  Poetry
851 0 5
Изгубих се в една гора
и тичах без посока.
Изгубих се и бях сама,
а да се върна аз не мога.
Попитах аз небето:
"Кажи небе, къде съм аз?"
"Почувствай със сърцето"
ми каза то с дрезгав глас.
Останах да се лутам в мрачната гора,
усетих студ и глад.
Безмълвна тишина
обгърна моя свят.
Тогава питах аз звездите:
"Накъде да се обърна?"
Но не виждаха очите,
а исках просто да се върна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих!Поздрави!
  • И на мен ми хареса!
    Поздравче!
  • Идеята е мн. хубава. На мен ми хареса.
  • Добро е! Наистина, с малко, съвсем мъничко намеса, ще стане страхотно!
    Успех!
  • Добра идея, но на някои места има малки неща за дооправяне.Например 'Изгубих се и бях сама/а да се върна аз не мога' има разминаване на времената.Ако поработиш още, сигурна съм че ще постигнеш по-добър резултата специално с това стихотворение =).

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...