Да се завърнеш там, където вчера
ти тичал си щастливо със мечтите,
където сред безгрижие и радост,
си търсел своя път към висините.
Да се завърнеш и да те посрещнат,
сред спомени, прашасали от време,
ръка за поздрав да протегнат
приятели, прегърбени от бреме.
Сребро, в косите нишки вплело,
челата с бръчки набраздени,
но щом се върнеш, те посрещат,
с усмивка ведра озарени.
© Христо Костов Todos los derechos reservados