24 jun 2007, 20:57

Да се завърнеш

  Poesía
1.3K 0 33


Да се завърнеш там, където вчера
ти тичал си щастливо със мечтите,
където сред безгрижие и радост,
си търсел своя път към висините.


Да се завърнеш и да те посрещнат,
сред спомени, прашасали от време,
ръка за поздрав да протегнат
приятели, прегърбени от бреме.


Сребро, в косите нишки вплело,
челата с бръчки набраздени,
но щом се върнеш, те посрещат,
с усмивка ведра озарени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
  • Красив стих ! Поздрави!
  • Сребро, в косите нишки вплело,
    челата с бръчки набраздени,
    но щом се върнеш, те посрещат,
    с усмивка ведра озарени.


    Чудесно ,поздравления Ице

    Няма да успея да дойда на срещатата във ВАрна, но пийте по едно за мен Наздраве
  • Девойки, благодаря за добрите думи!!!
  • Да се завърнеш там, където...дори тревата ми мирише на мойто детство...Размечта ме!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...