Да се завърнеш там, където вчера
ти тичал си щастливо със мечтите,
където сред безгрижие и радост,
си търсел своя път към висините.
Да се завърнеш и да те посрещнат,
сред спомени, прашасали от време,
ръка за поздрав да протегнат
приятели, прегърбени от бреме.
Сребро, в косите нишки вплело,
челата с бръчки набраздени,
но щом се върнеш, те посрещат,
с усмивка ведра озарени.
© Христо Костов All rights reserved.
Наздраве
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
