Далече си, не мога да те стигна,
да те докосна с поглед и ръка,
единствено към тебе скита
като самотна чайка мисълта.
Тя търси те, за тебе тихо пита
и спира се пред твоята врата,
погалва там на спомените дните,
от всички наши слънчеви лета.
И после пак присяда сред скалите,
където сбират се безбройните ята,
остава там в очакване тъй тихо,
да се завърнеш с началото на есента.
© Сеси Todos los derechos reservados