8 oct 2017, 1:52

Да си дойдем на въпроса или (Писмо до Ванката)

  Poesía
773 0 1

Ще ти кажа мили Ванка,
днеска много ми се нанка.
Сипах си една тамянка,
но изчезна мойта дрямка.

 

После сипах си ракия
и извадих си туршия.
Само, че не съм от тия -
сам да хапвам и да пия.

 

Звъннах, Ванка на съседа,
дето пие без да гледа,
Като смядовски говеда,
дръпнахме по четири реда.

 

После знаеш - за кавгата,
пак причина бе жената.
Темата ти е позната -
де е моята заплата...

 

А съседът ми, мълчи.
Пули, ей таквиз очи.
Мен жената ме гълчи.
Както с тебе, по-преди.

 

Аз изчаках да повика,
всеки месец е и свикнах.
Я кажи с такваз жена,
как спокойно да заспя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хаха-върха си ,братко по съдба--разсмя ме.Аааа пиша и в дир.бг --пуснах и там стихотворението ти--малко да ги разсея хората,тъй че вече си известен и сред политиците.Браво пич!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...