8 окт. 2017 г., 01:52

Да си дойдем на въпроса или (Писмо до Ванката)

769 0 1

Ще ти кажа мили Ванка,
днеска много ми се нанка.
Сипах си една тамянка,
но изчезна мойта дрямка.

 

После сипах си ракия
и извадих си туршия.
Само, че не съм от тия -
сам да хапвам и да пия.

 

Звъннах, Ванка на съседа,
дето пие без да гледа,
Като смядовски говеда,
дръпнахме по четири реда.

 

После знаеш - за кавгата,
пак причина бе жената.
Темата ти е позната -
де е моята заплата...

 

А съседът ми, мълчи.
Пули, ей таквиз очи.
Мен жената ме гълчи.
Както с тебе, по-преди.

 

Аз изчаках да повика,
всеки месец е и свикнах.
Я кажи с такваз жена,
как спокойно да заспя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хаха-върха си ,братко по съдба--разсмя ме.Аааа пиша и в дир.бг --пуснах и там стихотворението ти--малко да ги разсея хората,тъй че вече си известен и сред политиците.Браво пич!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...