Oct 8, 2017, 1:52 AM

Да си дойдем на въпроса или (Писмо до Ванката)

  Poetry
767 0 1

Ще ти кажа мили Ванка,
днеска много ми се нанка.
Сипах си една тамянка,
но изчезна мойта дрямка.

 

После сипах си ракия
и извадих си туршия.
Само, че не съм от тия -
сам да хапвам и да пия.

 

Звъннах, Ванка на съседа,
дето пие без да гледа,
Като смядовски говеда,
дръпнахме по четири реда.

 

После знаеш - за кавгата,
пак причина бе жената.
Темата ти е позната -
де е моята заплата...

 

А съседът ми, мълчи.
Пули, ей таквиз очи.
Мен жената ме гълчи.
Както с тебе, по-преди.

 

Аз изчаках да повика,
всеки месец е и свикнах.
Я кажи с такваз жена,
как спокойно да заспя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хаха-върха си ,братко по съдба--разсмя ме.Аааа пиша и в дир.бг --пуснах и там стихотворението ти--малко да ги разсея хората,тъй че вече си известен и сред политиците.Браво пич!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...