Oct 8, 2017, 1:52 AM

Да си дойдем на въпроса или (Писмо до Ванката)

  Poetry
766 0 1

Ще ти кажа мили Ванка,
днеска много ми се нанка.
Сипах си една тамянка,
но изчезна мойта дрямка.

 

После сипах си ракия
и извадих си туршия.
Само, че не съм от тия -
сам да хапвам и да пия.

 

Звъннах, Ванка на съседа,
дето пие без да гледа,
Като смядовски говеда,
дръпнахме по четири реда.

 

После знаеш - за кавгата,
пак причина бе жената.
Темата ти е позната -
де е моята заплата...

 

А съседът ми, мълчи.
Пули, ей таквиз очи.
Мен жената ме гълчи.
Както с тебе, по-преди.

 

Аз изчаках да повика,
всеки месец е и свикнах.
Я кажи с такваз жена,
как спокойно да заспя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хаха-върха си ,братко по съдба--разсмя ме.Аааа пиша и в дир.бг --пуснах и там стихотворението ти--малко да ги разсея хората,тъй че вече си известен и сред политиците.Браво пич!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...