12 may 2022, 17:48

Да си говорим 

  Poesía » De amor
637 4 4

Да си говорим с тебе най-прекрасно е 

и не е важна никак темата дори,

за двете ни сърца това вълшебство е 

и светъл земен път за нашите съдби.

 

Говорим си за космоса и утрото 

на слънчевия ден. За Бога и смъртта 

умуваме, но знаем ли как времето,

разперило криле, лети към вечността? 

 

И не е важна темата, а изказа 

на другия, да слушаш тембъра любим, 

ти радваш се, цениш, попиваш говора 

как лее се, трепти в гласа незабравим. 

 

Незнайно как изнизаха се часове.

Отново ний сме в жълто-пурпурен захлас 

и тръгваме си с тез лазурни мигове,

които връщат ни към спомена за нас.

 

 

 

 

© Иво Сотиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??