Да си говорим
Да си говорим с тебе най-прекрасно е
и не е важна никак темата дори,
за двете ни сърца това вълшебство е
и светъл земен път за нашите съдби.
Говорим си за космоса и утрото
на слънчевия ден. За Бога и смъртта
умуваме, но знаем ли как времето,
разперило криле, лети към вечността?
И не е важна темата, а изказа
на другия, да слушаш тембъра любим,
ти радваш се, цениш, попиваш говора
как лее се, трепти в гласа незабравим.
Незнайно как изнизаха се часове.
Отново ний сме в жълто-пурпурен захлас
и тръгваме си с тез лазурни мигове,
които връщат ни към спомена за нас.
© Иво Сотиров All rights reserved.
