Да си налея ли едно...

            В стаята

      кънтяща тишина,

              маса,

              стол

               и аз.

          На масата -

     бутилка стъклена

              като 
            мъртво

           рибешко
              око

    студена и изцъклена.

.... да си налея ли едно…? 

          Бутилката

            е пълна

           с духове,

            ноктите

          забиват се

           в дланта-

           до кръв,

           сърцето-

            сякаш

           от дърво...

  ...кънтяща тишина...

          От тавана...

          спуска се...

             като...
           присъда...

        паяжина-връв,

       а аз вися на нея,

         казват - жив...

...да си налея ли едно-

           да оживея...

             Човек,

             докрай

            изпълнен

        само с духове...

           Отпускам

            дланите...

             Кръвта

            се стича...

            и уморена

               капе
              върху

            въглените

          на изгаряща

               вина:

   sssss....  /като самота/

     ооооо... /като стон/

               sssss....

            ...изтича...

           ...съскащо...

              ...със...

             ...всеки ...

               ...миг...

          ...от вените...,

           а бутилката

            пред мен -

                 стои

                  все

                 още

                  не-

                  на-

                  че-

                  на-

                  та...

     ...да си налея ли едно...

                S…O…

                              октомври 2006г.

... отвскъде-кънтяща тишина и само котката ми каза "Мишленце малко, БЯГАЙ!