Да си налея ли едно...
В стаята
кънтяща тишина,
маса,
стол
и аз.
На масата -
бутилка стъклена
като
мъртво
рибешко
око
студена и изцъклена.
.... да си налея ли едно…?
Бутилката
е пълна
с духове,
ноктите
забиват се
в дланта-
до кръв,
сърцето-
сякаш
от дърво...
...кънтяща тишина...
От тавана...
спуска се...
като...
присъда...
паяжина-връв,
а аз вися на нея,
казват - жив...
...да си налея ли едно-
да оживея...
Човек,
докрай
изпълнен
само с духове...
Отпускам
дланите...
Кръвта
се стича...
и уморена
капе
върху
въглените
на изгаряща
вина:
sssss.... /като самота/
ооооо... /като стон/
sssss....
...изтича...
...съскащо...
...със...
...всеки ...
...миг...
...от вените...,
а бутилката
пред мен -
стои
все
още
не-
на-
че-
на-
та...
...да си налея ли едно...
S…O…
октомври 2006г.
... отвскъде-кънтяща тишина и само котката ми каза "Мишленце малко, БЯГАЙ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
