21 нояб. 2006 г., 09:15

Да си налея ли едно...

784 0 2


            В стаята

      кънтяща тишина,

              маса,

              стол

               и аз.

          На масата -

     бутилка стъклена

              като 
            мъртво

           рибешко
              око

    студена и изцъклена.

.... да си налея ли едно…? 

          Бутилката

            е пълна

           с духове,

            ноктите

          забиват се

           в дланта-

           до кръв,

           сърцето-

            сякаш

           от дърво...

  ...кънтяща тишина...

          От тавана...

          спуска се...

             като...
           присъда...

        паяжина-връв,

       а аз вися на нея,

         казват - жив...

...да си налея ли едно-

           да оживея...

             Човек,

             докрай

            изпълнен

        само с духове...

           Отпускам

            дланите...

             Кръвта

            се стича...

            и уморена

               капе
              върху

            въглените

          на изгаряща

               вина:

   sssss....  /като самота/

     ооооо... /като стон/

               sssss....

 

            ...изтича...

           ...съскащо...

              ...със...

             ...всеки ...

               ...миг...

          ...от вените...,

           а бутилката

            пред мен -

                 стои

                  все

                 още

                  не-

                  на-

                  че-

                  на-

                  та...

     ...да си налея ли едно...

 

                SO


                              октомври 2006г.

... отвскъде-кънтяща тишина и само котката ми каза "Мишленце малко, БЯГАЙ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...