23 jun 2010, 18:42

Да си поетеса...

  Poesía » Otra
656 0 4

ДА  СИ  ПОЕТЕСА...

Да си поетеса е НАЙ-ЛЕСНОТО нещо.

Оставяш метлата насред стаята

и пишеш за неовладяното пространство

на душата си.

Кърпиш панталона на мъжа си,

но изведнъж ти се явява оная звезда,

която беше виждала

над боровата гора в Родопите.

Оставяш иглата

и си говорите за Вселената.

Точно когато измиваш сапуна от чиниите,

една сълза чука в гърлото ти.

А докато показваш задачата на детето си,

се заглеждаш втренчено

някъде между цифрите.

Детето разбира,

 че между цифрите

има нещо много по-важно

от решението на тази задача...

                                     

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми !
  • И по пътечката от превода на Есенин... до твоята страничка.
    Хубаво е, когато можем в ежедневната ни залисия покрай баналните неща, да открием време и за другото, което е важно и за душата! Поздрав!
    Харесвам стиховете ти!
  • Намериласи му цаката!
  • Ами така е - при децата лъжа няма!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...