Да си поетеса...
ДА СИ ПОЕТЕСА...
Да си поетеса е НАЙ-ЛЕСНОТО нещо.
Оставяш метлата насред стаята
и пишеш за неовладяното пространство
на душата си.
Кърпиш панталона на мъжа си,
но изведнъж ти се явява оная звезда,
която беше виждала
над боровата гора в Родопите.
Оставяш иглата
и си говорите за Вселената.
Точно когато измиваш сапуна от чиниите,
една сълза чука в гърлото ти.
А докато показваш задачата на детето си,
се заглеждаш втренчено
някъде между цифрите.
Детето разбира,
че между цифрите
има нещо много по-важно
от решението на тази задача...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Шандуркова Всички права запазени
