23.06.2010 г., 18:42 ч.

Да си поетеса... 

  Поезия » Друга
469 0 4

ДА  СИ  ПОЕТЕСА...

Да си поетеса е НАЙ-ЛЕСНОТО нещо.

Оставяш метлата насред стаята

и пишеш за неовладяното пространство

на душата си.

Кърпиш панталона на мъжа си,

но изведнъж ти се явява оная звезда,

която беше виждала

над боровата гора в Родопите.

Оставяш иглата

и си говорите за Вселената.

Точно когато измиваш сапуна от чиниите,

една сълза чука в гърлото ти.

А докато показваш задачата на детето си,

се заглеждаш втренчено

някъде между цифрите.

Детето разбира,

 че между цифрите

има нещо много по-важно

от решението на тази задача...

                                     

 

 

 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми !
  • И по пътечката от превода на Есенин... до твоята страничка.
    Хубаво е, когато можем в ежедневната ни залисия покрай баналните неща, да открием време и за другото, което е важно и за душата! Поздрав!
    Харесвам стиховете ти!
  • Намериласи му цаката!
  • Ами така е - при децата лъжа няма!
Предложения
: ??:??