slabichkata (Михаела Петрова)
49 114
4 nov 2008, 13:10

Да си позволя ли!? 

  Poesía » Otra
737 0 6

Позволявам си да изкарам яда си,

когато имам нужда…

Да се развилнея и после отново да съм

тихата, спокойна, никого засегнала.

Позволявам си да изплача сълзите си,

когато съм тъжна…

Да се излея и после отново да съм

усмихнатата, радостна, всекиго развеселяваща.

Позволявам си да мразя заобикалящите ме,

когато ме накарат…

Да се озлобя, а после отново да съм

добрата, приемаща, повече обичаща.

Позволявам си да се поддам на настроението си,

когато бушува в мен...

Да го оставя да премине и после отново да съм

уравновесената, скрита зад маска.

Позволявам си… от утре.

© Михаела Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не го отлагай. От утре, от утре... Няма подходящ миг, има само миг на решителност!
  • Добре дошла и от мен!!!И този стих ми хареса!!!
  • Позволи го от днес, да воля на емоциите, изкарай ги на вън, та дори и под форма на стих!
    Поздрав за зрелостта!
  • позволи си и не чакай до утре!
  • уоу какви бошуващи чуства мила,но така е не винаги можем да сме най-добрите и тн поздрави хареса ми стихчето
  • Добре дошла и с поезия! Правилно, Михаела - от утре ще страдаме, ще вилнеем, ще съскаме от ярост. Но... от утре! Браво! (С извинение - омасковена маскирана ли значи. Не звучи добре - махни я. Направи го: уравновесена, маскирана/или - зад маска/. )
Propuestas
: ??:??