Позволявам си да изкарам яда си,
когато имам нужда…
Да се развилнея и после отново да съм
тихата, спокойна, никого засегнала.
Позволявам си да изплача сълзите си,
когато съм тъжна…
Да се излея и после отново да съм
усмихнатата, радостна, всекиго развеселяваща.
Позволявам си да мразя заобикалящите ме,
когато ме накарат…
Да се озлобя, а после отново да съм
добрата, приемаща, повече обичаща.
Позволявам си да се поддам на настроението си,
когато бушува в мен...
Да го оставя да премине и после отново да съм
уравновесената, скрита зад маска.
Позволявам си… от утре.
© Михаела Петрова All rights reserved.