Nov 4, 2008, 1:10 PM

Да си позволя ли!?

  Poetry » Other
895 0 6

Позволявам си да изкарам яда си,

когато имам нужда…

Да се развилнея и после отново да съм

тихата, спокойна, никого засегнала.

Позволявам си да изплача сълзите си,

когато съм тъжна…

Да се излея и после отново да съм

усмихнатата, радостна, всекиго развеселяваща.

Позволявам си да мразя заобикалящите ме,

когато ме накарат…

Да се озлобя, а после отново да съм

добрата, приемаща, повече обичаща.

Позволявам си да се поддам на настроението си,

когато бушува в мен...

Да го оставя да премине и после отново да съм

уравновесената, скрита зад маска.

Позволявам си… от утре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...