22 oct 2017, 23:29

Да си представим, че те няма, време!

644 0 1

Да си представим, че те няма, време!
Че не съществуваш в този ден. 
Какво от нас вселената ще вземе,
като никой няма да е вече уморен?

Представих си и много е красиво. 
Заедно с теб изгубиха се его, суета.
Съседът изгори лицето си лениво
и роди се тук отново тази доброта.

Видях се с хората преди така заети
и видях усмивките им с лекота.
Удоволствието и работата – слети. 
В ириса чете се лесно СВОБОДА!

Разходих се из парковете цветни,
говорих с птиците, с дърветата. 
Нямаше ги заетите жени бездетни
и отлетях, за да посетя моретата.

Не тиктака часовникът вкъщи. 
Тишината също дарява спомени. 
Слънцето свети без да се мръщи,
а ние под него весели гоним ги.

Какво става, когато имаме свобода
и не носим всекиму своето бреме?
Означава ли, че носиш само ти тъга?
О, безкористно, объркано време!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Martina Todos los derechos reservados

Мартина Борисова 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...