Да си представим, че те няма, време!
Че не съществуваш в този ден.
Какво от нас вселената ще вземе,
като никой няма да е вече уморен?
Представих си и много е красиво.
Заедно с теб изгубиха се его, суета.
Съседът изгори лицето си лениво
и роди се тук отново тази доброта.
Видях се с хората преди така заети
и видях усмивките им с лекота.
Удоволствието и работата – слети.
В ириса чете се лесно СВОБОДА! ...