22.10.2017 г., 23:29

Да си представим, че те няма, време!

643 0 1

Да си представим, че те няма, време!
Че не съществуваш в този ден. 
Какво от нас вселената ще вземе,
като никой няма да е вече уморен?

Представих си и много е красиво. 
Заедно с теб изгубиха се его, суета.
Съседът изгори лицето си лениво
и роди се тук отново тази доброта.

Видях се с хората преди така заети
и видях усмивките им с лекота.
Удоволствието и работата – слети. 
В ириса чете се лесно СВОБОДА!

Разходих се из парковете цветни,
говорих с птиците, с дърветата. 
Нямаше ги заетите жени бездетни
и отлетях, за да посетя моретата.

Не тиктака часовникът вкъщи. 
Тишината също дарява спомени. 
Слънцето свети без да се мръщи,
а ние под него весели гоним ги.

Какво става, когато имаме свобода
и не носим всекиму своето бреме?
Означава ли, че носиш само ти тъга?
О, безкористно, объркано време!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Martina Всички права запазени

Мартина Борисова 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...