22 окт. 2017 г., 23:29

Да си представим, че те няма, време!

650 0 1

Да си представим, че те няма, време!
Че не съществуваш в този ден. 
Какво от нас вселената ще вземе,
като никой няма да е вече уморен?

Представих си и много е красиво. 
Заедно с теб изгубиха се его, суета.
Съседът изгори лицето си лениво
и роди се тук отново тази доброта.

Видях се с хората преди така заети
и видях усмивките им с лекота.
Удоволствието и работата – слети. 
В ириса чете се лесно СВОБОДА!

Разходих се из парковете цветни,
говорих с птиците, с дърветата. 
Нямаше ги заетите жени бездетни
и отлетях, за да посетя моретата.

Не тиктака часовникът вкъщи. 
Тишината също дарява спомени. 
Слънцето свети без да се мръщи,
а ние под него весели гоним ги.

Какво става, когато имаме свобода
и не носим всекиму своето бреме?
Означава ли, че носиш само ти тъга?
О, безкористно, объркано време!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Martina Все права защищены

Мартина Борисова 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...