Когато в онзи ден последен тръгна
към твоята несбъдната мечта,
в мен се скъса нещо и помръкна
смехът на всички утринни слънца.
Да дишам заболя ме. Да копнея.
Превърнах те в далечен сив мираж
и всеки път по-силен в мен кънтеше
и по-пронизващ пътният ти смях.
Аз исках да крещя, да го прогоня,
от него да се скрия вдън земя.
Предишната да бъда и да мога
отново да почувствам младостта. ...