mariele (Мариела Пидева)
24 84
Apr 13, 2013, 8:14 PM

Да си простя 

  Poetry » Other
685 0 6

Когато в онзи ден последен тръгна

към твоята несбъдната мечта,

в мен се скъса нещо и помръкна

смехът на всички утринни слънца.

Да дишам заболя ме. Да копнея.

Превърнах те в далечен сив мираж

и всеки път по-силен в мен кънтеше

и по-пронизващ пътният ти смях.

Аз исках да крещя, да го прогоня,

от него да се скрия вдън земя.

Предишната да бъда и да мога

отново да почувствам младостта.

Отново да се върна към живота,

в който бях свободна и добра.

Аз исках пак останалите хора

добри да видя и да си простя.

За всичките несбъднати любови,

за всички стъпки дадени, за теб,

за всичките лъжи от благородство

и за началото. Най-вече за това.

 

07.01.2013

© Мариела Пидева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • за жалост нямам някогашното удоволствие да да живея в Троян, но го нося в душата си и топля спомена за него със сърцето си. Поздрави Камелия и хиляди благодарности на всички за коментарите. Нямате и представа колко са ми ценни
  • Всеки открива сродна душа. Така усещам те във себе си. Когато стиховете ти чета, откривам че си част от мойте дневници. Ей, скъпа, живеем даже в един град, при това никак голям. Едва сега го забелязах, а те открих още при твоя дебют. Бъди здрава и щастлива !!!
  • Простена си! Браво!
  • Четеш и потъваш в океан от тъга...
    Много ми хареса, много!
  • Дори и тъгата може да те накара да я изразиш на един дъх
  • много ми харесва!
Random works
: ??:??