20 feb 2010, 19:20

Да си спомним с усмивка стари грехове

1.2K 0 1

Аз щях да се зарадвам да те видя,
да приседнем на кафе,
да си подадем приятелски ръце.
Да се върнем в доброто старо време
и да прегърнем спомена, който
в някое ъгълче на сърцето ни дреме.
Аз щях да се зарадвам да те видя,
 но, уви, ти не намери сили за това.
След толкова години да си кажем
две приятелски слова, да погледнеш
в очите помъдрялата жена,
да си спомниш случки и преживелици,
които хвърлят сърцето ти в емоционални виелици.
 Стари мой приятелю, животът се изплъзва 
като ситен пясък от нежни женски ръце.
Ако намериш сили, те каня на кафе,
да си помъдруваме за старите си грехове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Ченкина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...