Аз щях да се зарадвам да те видя,
да приседнем на кафе,
да си подадем приятелски ръце.
Да се върнем в доброто старо време
и да прегърнем спомена, който
в някое ъгълче на сърцето ни дреме.
Аз щях да се зарадвам да те видя,
 но, уви, ти не намери сили за това.
След толкова години да си кажем
две приятелски слова, да погледнеш
в очите помъдрялата жена,
да си спомниш случки и преживелици,
които хвърлят сърцето ти в емоционални виелици.
 Стари мой приятелю, животът се изплъзва 
като ситен пясък от нежни женски ръце.
Ако намериш сили, те каня на кафе,
да си помъдруваме за старите си грехове.