20.02.2010 г., 19:20

Да си спомним с усмивка стари грехове

1.2K 0 1

Аз щях да се зарадвам да те видя,
да приседнем на кафе,
да си подадем приятелски ръце.
Да се върнем в доброто старо време
и да прегърнем спомена, който
в някое ъгълче на сърцето ни дреме.
Аз щях да се зарадвам да те видя,
 но, уви, ти не намери сили за това.
След толкова години да си кажем
две приятелски слова, да погледнеш
в очите помъдрялата жена,
да си спомниш случки и преживелици,
които хвърлят сърцето ти в емоционални виелици.
 Стари мой приятелю, животът се изплъзва 
като ситен пясък от нежни женски ръце.
Ако намериш сили, те каня на кафе,
да си помъдруваме за старите си грехове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...