30 oct 2019, 5:44  

Да си върнем България

  Poesía » Civil
728 1 0

Народе български стани, от илюзиите се събуди,

съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,
завинаги лъжеправдата на лъжекумирите победи
и докажи на нашите древни, героични предци,
че истински българин и потомък достоен си ти.
Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,
обречени на самота, далеч от синове и дъщери,
с наранени сърца и погребани несбъднати мечти,
без никаква надежда за бъдещи радостни дни.
България, земята наша на велики, смели синове,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България, която Райна Княгиня,
Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна
бял олтар сътвори, тази земя силна, непокорна, горда
и свята, оцелявала в безброй зли бури и съхранила
незалязващо слънце в крилата, обезлюдена, стъпкана
и унизена, днес плаче с горчиви, катранени сълзи,
смъртно ранена не от други, а от родните ни елитни
наши лъжесветци, в гърдите с камък вместо сърце,
единствено само на личния си интерес докрай верни,
забравили как се обича род и Родина, забравили
какво е истински дълг, гордост,чест и достойнство,
главозамаяни от изгодното за тях чуждопоклонство.
Но време е това да се промени и правдата да победи,
високо и ясно да изречем без страх, дотук бяхме с вас,
и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни,
време е да си върнем България и кажем НЕ на лъжата.
да, време е да кажем народе български стани и докажи,

че народ достоен си ти, на примирението край сложи,
живота свой в ръце вземи, фарисеите от храма изгони,
в нов изгрев залеза прероди, сбъднато щастие да блести,

на България децата отново в родината им завинаги върни,

от горчивия гурбет по чуждите земи далечни ги спаси,
за да не ходят  повече немили-недраги те в другите страни
и да  не търсят никога вече там спасение, прехрана и пари.

 

 

 

 




 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...