Oct 30, 2019, 5:44 AM  

Да си върнем България

  Poetry » Civic
732 1 0

Народе български стани, от илюзиите се събуди,

съдбата си в ръце вземи, на статуквото НЕ кажи,
завинаги лъжеправдата на лъжекумирите победи
и докажи на нашите древни, героични предци,
че истински българин и потомък достоен си ти.
Нека няма майки и бащи с разплакани тъжни очи,
обречени на самота, далеч от синове и дъщери,
с наранени сърца и погребани несбъднати мечти,
без никаква надежда за бъдещи радостни дни.
България, земята наша на велики, смели синове,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България, която Райна Княгиня,
Ботев и Левски роди и за Балканджи Йово и Хубава Яна
бял олтар сътвори, тази земя силна, непокорна, горда
и свята, оцелявала в безброй зли бури и съхранила
незалязващо слънце в крилата, обезлюдена, стъпкана
и унизена, днес плаче с горчиви, катранени сълзи,
смъртно ранена не от други, а от родните ни елитни
наши лъжесветци, в гърдите с камък вместо сърце,
единствено само на личния си интерес докрай верни,
забравили как се обича род и Родина, забравили
какво е истински дълг, гордост,чест и достойнство,
главозамаяни от изгодното за тях чуждопоклонство.
Но време е това да се промени и правдата да победи,
високо и ясно да изречем без страх, дотук бяхме с вас,
и сбъднато слънце да се роди в нашите облачни дни,
време е да си върнем България и кажем НЕ на лъжата.
да, време е да кажем народе български стани и докажи,

че народ достоен си ти, на примирението край сложи,
живота свой в ръце вземи, фарисеите от храма изгони,
в нов изгрев залеза прероди, сбъднато щастие да блести,

на България децата отново в родината им завинаги върни,

от горчивия гурбет по чуждите земи далечни ги спаси,
за да не ходят  повече немили-недраги те в другите страни
и да  не търсят никога вече там спасение, прехрана и пари.

 

 

 

 




 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....