30 dic 2014, 21:10

Да си знаят

  Poesía
614 0 0

Аз не искам да гледат на нас като вещ –
но в своите правди нечути сме няма аларма.
И не искам римуван комичен брътвеж,
защото „поезия“ не пасва с „бездарна“.

Аз не исках да слагам ни буква дори
в добавка към своите думи напразни.
Но виждам как в кривите празнични дни
само красивото някак ги дразни.

Аз и не смятах да им отделя 
толкова време и място на листа.
Само че нямаше как да търпя
„мъдрост“ да леят те чак от Силистра.

И точно затуй ще приключа дотук;
в няколко реда – и чак догодина
ще правя пак сметки, разчети дали
сме емигранти във своята родина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...