Аз не искам да гледат на нас като вещ –
но в своите правди нечути сме няма аларма.
И не искам римуван комичен брътвеж,
защото „поезия“ не пасва с „бездарна“.

Аз не исках да слагам ни буква дори
в добавка към своите думи напразни.
Но виждам как в кривите празнични дни
само красивото някак ги дразни.

Аз и не смятах да им отделя 
толкова време и място на листа.
Само че нямаше как да търпя
„мъдрост“ да леят те чак от Силистра.

И точно затуй ще приключа дотук;
в няколко реда – и чак догодина
ще правя пак сметки, разчети дали
сме емигранти във своята родина.