30 дек. 2014 г., 21:10

Да си знаят

612 0 0

Аз не искам да гледат на нас като вещ –
но в своите правди нечути сме няма аларма.
И не искам римуван комичен брътвеж,
защото „поезия“ не пасва с „бездарна“.

Аз не исках да слагам ни буква дори
в добавка към своите думи напразни.
Но виждам как в кривите празнични дни
само красивото някак ги дразни.

Аз и не смятах да им отделя 
толкова време и място на листа.
Само че нямаше как да търпя
„мъдрост“ да леят те чак от Силистра.

И точно затуй ще приключа дотук;
в няколко реда – и чак догодина
ще правя пак сметки, разчети дали
сме емигранти във своята родина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...