6 feb 2007, 23:15

Да скоча ли...

  Poesía
1.1K 0 4

Дали със пламък, камък, пръст
във мене болката ще скрия?
Сега стоя на кръстопът
и искам всичко да изтрия...

Да скоча ли от някоя скала
или пък нож в сърцето да забия?
Аз толкова желая днес смъртта,
че иде ми от мъка да завия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ние всички минаваме през тежки периоди, но трябва да продължим
    въпреки болката. Адмирации!
  • Много тъжно! Недей така!
  • Светлинката в края на тунела е само влак, но той някакси не е твоят...
  • Хей,недей така-виж светлинката в тунела!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...