6 feb 2007, 23:15

Да скоча ли...

  Poesía
1.1K 0 4

Дали със пламък, камък, пръст
във мене болката ще скрия?
Сега стоя на кръстопът
и искам всичко да изтрия...

Да скоча ли от някоя скала
или пък нож в сърцето да забия?
Аз толкова желая днес смъртта,
че иде ми от мъка да завия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ние всички минаваме през тежки периоди, но трябва да продължим
    въпреки болката. Адмирации!
  • Много тъжно! Недей така!
  • Светлинката в края на тунела е само влак, но той някакси не е твоят...
  • Хей,недей така-виж светлинката в тунела!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...