Feb 6, 2007, 11:15 PM

Да скоча ли...

  Poetry
1.1K 0 4

Дали със пламък, камък, пръст
във мене болката ще скрия?
Сега стоя на кръстопът
и искам всичко да изтрия...

Да скоча ли от някоя скала
или пък нож в сърцето да забия?
Аз толкова желая днес смъртта,
че иде ми от мъка да завия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ние всички минаваме през тежки периоди, но трябва да продължим
    въпреки болката. Адмирации!
  • Много тъжно! Недей така!
  • Светлинката в края на тунела е само влак, но той някакси не е твоят...
  • Хей,недей така-виж светлинката в тунела!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...