Feb 6, 2007, 11:15 PM

Да скоча ли...

  Poetry
1.1K 0 4

Дали със пламък, камък, пръст
във мене болката ще скрия?
Сега стоя на кръстопът
и искам всичко да изтрия...

Да скоча ли от някоя скала
или пък нож в сърцето да забия?
Аз толкова желая днес смъртта,
че иде ми от мъка да завия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ние всички минаваме през тежки периоди, но трябва да продължим
    въпреки болката. Адмирации!
  • Много тъжно! Недей така!
  • Светлинката в края на тунела е само влак, но той някакси не е твоят...
  • Хей,недей така-виж светлинката в тунела!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...