18 sept 2008, 11:32

Да стигна 

  Poesía
1326 0 13


ДА СТИГНА

 

                                      

                                           Изчерпвам се от празни погледи,

                                           от празни мисли и

                                           от празни думи.

                                           Изчерпвам се безпътна да се скитам

                                           по стръмни, каменливи друми –

                                           с колене и със лакти,

                                           изранени чак до кости...

                                           Изчерпвам се да тропам

                                           по затворени врати на хора,

                                           криещи се и от свои,

                                           и от гости...

                                           Изчерпва ме

                                           престорената милосърдност –

                                           да я владееш просто  е изкуство!

                                           Изчерпва ме онази дързост

                                           да лаем в хор –  не солово –

                                           така ни по-отървa

                                           и... не ни е пусто.

                                           Изчерпвам се

                                           да слушам празни обещания.

                                           Изчерпва ме

                                           на близкия безчувствието.

                                           Изчерпва ме бездушното мълчание,

                                           обогатено с...

                                          „наблюдателни способности”...

                                           Изчерпват ме онези

                                           благодатни пожелания

                                           за сбъдване

                                           и предложения

                                           със... свръхвъзможности...

                                           Изчерпвам се от откази, 

                                           съгласия – подхвърлени

                                           със цел, или безцелно...

                                           Изчерпвам се...

                                           Достатъчно ми е онуй –

                                           мъничкото човешко щастие                                                     

                                           надеждицата,

                                           дето пълни извора ми

                                           с нови сили – безпределно.

                                           За да поема дъх,

                                           отново да се вдигна,

                                           да почна пак до дъно да изчерпвам,

                                           да бродя търсейки

                                           и да се лутам с мисълта:

                                                     „Да стигна!”                                                              

                                    

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??