Да стигна
ДА СТИГНА
Изчерпвам се от празни погледи,
от празни мисли и
от празни думи.
Изчерпвам се безпътна да се скитам
по стръмни, каменливи друми –
с колене и със лакти,
изранени чак до кости...
Изчерпвам се да тропам
по затворени врати на хора,
криещи се и от свои,
и от гости...
Изчерпва ме
престорената милосърдност –
да я владееш просто е изкуство!
Изчерпва ме онази дързост
да лаем в хор – не солово –
така ни по-отървa
и... не ни е пусто.
Изчерпвам се
да слушам празни обещания.
Изчерпва ме
на близкия безчувствието.
Изчерпва ме бездушното мълчание,
обогатено с...
„наблюдателни способности”...
Изчерпват ме онези
благодатни пожелания
за сбъдване
и предложения
със... свръхвъзможности...
Изчерпвам се от откази,
съгласия – подхвърлени
със цел, или безцелно...
Изчерпвам се...
Достатъчно ми е онуй –
мъничкото човешко щастие
надеждицата,
дето пълни извора ми
с нови сили – безпределно.
За да поема дъх,
отново да се вдигна,
да почна пак до дъно да изчерпвам,
да бродя търсейки
и да се лутам с мисълта:
„Да стигна!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
