8 ago 2017, 16:48

Да стигна

  Poesía » Otra
730 0 1

 

Простора, мечтите, слънцето, тишината.

Простора, по който птиците кръжат,

мечтите на моя живот.

Слънцето без да изгоря крила

тишината на спокойния и праведен дух.

 

Трябва ми нежност като въздух,

доброта като вода,

и топлина – сега.

Мълвата ми е безразлична.

Хорските приказки – чужди.

Клюката – отвратителна.

Искам да дишам чист въздух,

да пия бистра вода

и думите хорски да топлят сърцето ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...