8 ago 2017, 16:48

Да стигна

  Poesía » Otra
726 0 1

 

Простора, мечтите, слънцето, тишината.

Простора, по който птиците кръжат,

мечтите на моя живот.

Слънцето без да изгоря крила

тишината на спокойния и праведен дух.

 

Трябва ми нежност като въздух,

доброта като вода,

и топлина – сега.

Мълвата ми е безразлична.

Хорските приказки – чужди.

Клюката – отвратителна.

Искам да дишам чист въздух,

да пия бистра вода

и думите хорски да топлят сърцето ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...