8 ago 2017, 16:48

Да стигна

  Poesía » Otra
722 0 1

 

Простора, мечтите, слънцето, тишината.

Простора, по който птиците кръжат,

мечтите на моя живот.

Слънцето без да изгоря крила

тишината на спокойния и праведен дух.

 

Трябва ми нежност като въздух,

доброта като вода,

и топлина – сега.

Мълвата ми е безразлична.

Хорските приказки – чужди.

Клюката – отвратителна.

Искам да дишам чист въздух,

да пия бистра вода

и думите хорски да топлят сърцето ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...