Простора, мечтите, слънцето, тишината.
Простора, по който птиците кръжат,
мечтите на моя живот.
Слънцето без да изгоря крила
тишината на спокойния и праведен дух.
Трябва ми нежност като въздух,
доброта като вода,
и топлина – сега.
Мълвата ми е безразлична.
Хорските приказки – чужди.
Клюката – отвратителна.
Искам да дишам чист въздух,
да пия бистра вода
и думите хорски да топлят сърцето ми.
© Асен All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
