8 jun 2009, 0:40

Да свърнеш от пътеката към Рая 

  Poesía » De amor
827 0 27

Ръцете ми обичаха с мълчание,

от онова – най-чистото,

прегръщаха изстрадани мечтания

и падаха по тялото – роса лъчиста.

И някаква тъга–камбанария на мечтите

полягаше върху косите ми,

изплиташе ми плитка от желания

и висваше на едри житни класове.

По устните ми никнеха измислици,

които винаги те оправдаваха,

убиваха усмивките, които

понякога успявах да открадна.

Сто дяволици в мен се мятаха,

примамваха те с луди обещания -

дано да свърнеш от пътеката към Рая

и да опиташ от казана, пълен с истини.

 

 

(2001 г.)

 

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??