Jun 8, 2009, 12:40 AM

Да свърнеш от пътеката към Рая 

  Poetry » Love
825 0 27

Ръцете ми обичаха с мълчание,

от онова – най-чистото,

прегръщаха изстрадани мечтания

и падаха по тялото – роса лъчиста.

И някаква тъга–камбанария на мечтите

полягаше върху косите ми,

изплиташе ми плитка от желания

и висваше на едри житни класове.

По устните ми никнеха измислици,

които винаги те оправдаваха,

убиваха усмивките, които

понякога успявах да открадна.

Сто дяволици в мен се мятаха,

примамваха те с луди обещания -

дано да свърнеш от пътеката към Рая

и да опиташ от казана, пълен с истини.

 

 

(2001 г.)

 

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??