Да свърнеш от пътеката към Рая
Ръцете ми обичаха с мълчание,
от онова – най-чистото,
прегръщаха изстрадани мечтания
и падаха по тялото – роса лъчиста.
И някаква тъга–камбанария на мечтите
полягаше върху косите ми,
изплиташе ми плитка от желания
и висваше на едри житни класове.
По устните ми никнеха измислици,
които винаги те оправдаваха,
убиваха усмивките, които
понякога успявах да открадна.
Сто дяволици в мен се мятаха,
примамваха те с луди обещания -
дано да свърнеш от пътеката към Рая
и да опиташ от казана, пълен с истини.
(2001 г.)
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
С благодарност към всички!
