23 dic 2022, 15:55

Да съградим по-здраво мъдър храм 

  Poesía » De amor, Formas graves
902 1 0
Тя няма да си тръгне, ще остане
със откровенията си " нахални " .
Ще ме погали пак с ефирни длани,
духът да не петнят дните печални.
Неукротим е живият й пламък
и в нежните пожари ме отвежда.
Не мога да я спра - не е от камък
сърцето ми, жадуващо с надежда:
- О, истинска Любов, не укорявам
зова ти огнен, всеки твой копнеж!
Но спри за малко, не че се предавам...
Бъди ми вяра, не от страст стремеж! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??