23.12.2022 г., 15:55

Да съградим по-здраво мъдър храм

1.1K 1 0

Тя няма да си тръгне, ще остане

със откровенията си " нахални " .

Ще ме погали пак с ефирни длани,

духът да не петнят дните печални.

 

Неукротим е живият й пламък

и в нежните пожари ме отвежда.

Не мога да я спра - не е от камък

сърцето ми, жадуващо с надежда:

 

- О, истинска Любов, не укорявам

зова ти огнен, всеки твой копнеж!

Но спри за малко, не че се предавам...

Бъди ми вяра, не от страст стремеж!

 

Да съградим по-здраво мъдър храм,

а после полети отново с плам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....