23.12.2022 г., 15:55

Да съградим по-здраво мъдър храм

1.1K 1 0

Тя няма да си тръгне, ще остане

със откровенията си " нахални " .

Ще ме погали пак с ефирни длани,

духът да не петнят дните печални.

 

Неукротим е живият й пламък

и в нежните пожари ме отвежда.

Не мога да я спра - не е от камък

сърцето ми, жадуващо с надежда:

 

- О, истинска Любов, не укорявам

зова ти огнен, всеки твой копнеж!

Но спри за малко, не че се предавам...

Бъди ми вяра, не от страст стремеж!

 

Да съградим по-здраво мъдър храм,

а после полети отново с плам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...