23 дек. 2022 г., 15:55

Да съградим по-здраво мъдър храм

1.1K 1 0

Тя няма да си тръгне, ще остане

със откровенията си " нахални " .

Ще ме погали пак с ефирни длани,

духът да не петнят дните печални.

 

Неукротим е живият й пламък

и в нежните пожари ме отвежда.

Не мога да я спра - не е от камък

сърцето ми, жадуващо с надежда:

 

- О, истинска Любов, не укорявам

зова ти огнен, всеки твой копнеж!

Но спри за малко, не че се предавам...

Бъди ми вяра, не от страст стремеж!

 

Да съградим по-здраво мъдър храм,

а после полети отново с плам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...