9 dic 2006, 11:58

Да съм обидена ли... 

  Poesía
1537 0 2

Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже!
Обидена е моята душа.
Един кристал в мен се пръсна,
на хиляди, милиони стъкалца.

И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце,
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце,
а тази кръв след туй извира
в мойте молещи очи,
сълзи остават мокря диря,
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми 'кат бледата луна
всред облаци потъва.

Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже.
Това е просто твоята вина:
единствената смислена причина
да чувстваш мен така!

© Лора Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истина е, че "всяка клетка в ад гори "...Хубав стих!
  • много хубав стих
Propuestas
: ??:??